Поемете ли към най-югоизточната част на България ще попаднете в ласкавите прегръдки на широко разстланата планинска верига на Странджа планина. Там се намира най-големият “Природен парк Странджа” с площ 1161 кв. км. – обхваща централна българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие между гр. Царево и с. Резово.
Природен парк “Странджа” е най-голямата защитена територия в България. Предлага уникалния шанс да видите най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа. Горите покриват 80% от площта на Парка.
Релеф
Релефът на Странджанския крайбрежен район на юг от Дяволска река представлява терасирано към морето стъпало, широко 3-5 км, нарязано от сравнително гъста речно-долова. Самата брегова линия е сложно устроена от малки, многобройни заливи с изящно изтеглени в дъната им плажови ивици, красиви скални носове и лиманни речни устия с буйна лонгозна растителност. Най-високия връх в българската част на Странджа е връх Голямата апия с надморска височина 502 м.
Климат
Климатът на този район е с изразено черноморско влияние. Средната годишна температура е около 13°С. През лятото абсолютната максимална температура е по-ниска, отколкото във вътрешността. Средните температури за юли са около 22-24°С. Под влиянието на Странджа планина нощите в Синеморец са значително по-прохладни. Летният сезон по крайбрежието е с до 70% слънчеви дни.
Средната температерата на водата през летните месеци е 24°С. През юни водата бавно се затопля от 20 до 24 °С. Юли и август и варира от 24 до 28 °С. През септември бавно започва да изстива от 24 до към 20 °С.
Зимата в района е най-топлата в страната – средната януарска температура е около 3°С. Снежна покривка не се образува редовно, а само при изключително студени зими.
Флора
Флората в района на Странджа и крайбрежието е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция, растителни видове. Общият брой на растителните видове е около 1670 – над 44% от висшите растения в България.
Представителите на растителната покривка са южноевксинската, горска растителност, с преобладаване на гори от източен бук (Fagus orientalis) и източен горун, примесени с благун и цер. Буковите гори на много места са с вечнозелен подлес от Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum). Странджанския дъб достига възраст над 500 години и диаметри от 1.5 – 2.0 м.
Ендемичен вид за страната е търиловото великденче (Veronica turrilliana). Освен тях единствено в Странджа и района са разпространени видове като пирена (Erica arborea), калуна (Calluna vulgaris), тамянката (Cistus salvifolius), странджанското вълче лико, кавказката иглика, червената пираканта (Pyracantha coccinea), колхидския джел (Ilex colchica), странджанския дъб лъжник (Quercus hartwissiana), странджанското бясно дърво (Daphne Pontica), странджанската боровинка (Vaccinium arctostaphylos), лавровишнята.
Проникват и средиземноморски видове като грипа (Phyllirea latifolia), памуклийката (Cistus incanus), смокинята (Ficus carica), терциерния реликт мушмулата (Mespilus germanica). Специфична за района е псамофитната (по пясъците – пясъчно кокиче), халофитната (по засолени терени), хазмофитната (скална) – около Ахтопол и лонгозната (по р.Ропотамо и р.Велека) растителност.
Типични представители на растителната покривка по Черноморското крайбрежие са: черноморското плюскавиче (Silene euxina) – ЗМ “Велека”, ЗМ “Силистар”, мащерково плюскавиче (S. thymifolia), черноморския хипекоум (Hypecoum ponticum), евксинската луличка (Linaria euxina) и ендемичният за Черноморското крайбрежие лепидотрухум.
По устието на р.Велека е разпространена жълтата водна роза – бърдуче (Nyphar lutea), по р.Резовска – странджанско сапунче (Saponaria strajensis), морско зеле (Crambe maritima),крайморска люцерна (Medicago marina). Рядко около Синеморец се среща крайбрежния астродаукус (Asrodaucus li Horalis), блатното кокиче (Leucojum aestivum) – около Велека и Силистар, пясъчната лилия (Pancratium maritimum) – между Ахтопол и Резово и блатната перуника (Iris pseudacorus).
Фауна
В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.
В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е научно документирано. Има спорадични сведения на очевидци, че отделни индивиди от тюлен монах спорадично посещават морските пещери край Силистар.
Прилепите са 21 вида, 12 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.). Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка).
Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.
По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория.
Ендемични видове за Черноморския басейн са 7:
- лупавецът (Rutilusfrisii),
- черноивичестата морска игла (Syngnathusabaster),
- широкоглавото попче (Neogobius cephalarges),
- речното попче (N.fluviatilis),
- стронгилът (N.melanostomus),
- лихнусът (Mesogobius batrachocephalus)
- малкото плоскоглаво попче (Mesogobiusgymnotrachelus)
Мраморното попче (Proterorchinusmarmoratus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Балканските ендемити са преставени единствено от малкия щипок (Cobitispeshevi). Резовският карагьоз или харип (Alosacaspiabulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие.
В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга – 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната.
На територията на Природния парк са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата(Hylaarborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobatessyriacusbalcanicus), и големият тритон (Triturus).
В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius) – локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Редки видове са обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът.